пожълтели

Речник на българския език

1. пожълтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пожълтели е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пожълтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пожълтели е производна форма на пожълтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. пожълтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пожълтели е производна форма на пожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пожълтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пожълтели е производна форма на пожълтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. пожълтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пожълтели е производна форма на пожълтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. пожълтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пожълтели е производна форма на пожълтея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).