поживяло

Речник на българския език

1. поживяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поживяло е производна форма на поживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поживяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поживяло е производна форма на поживя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. поживяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поживяло е производна форма на поживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поживяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поживяло е производна форма на поживея (мин. деят. св. прич. ср. р.).