поживило е

Речник на българския език

1. поживило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поживило е е производна форма на поживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поживило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поживило е е производна форма на поживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).