поживил

Речник на българския език

1. поживил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поживил е производна форма на поживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поживил — мин. деят. св. прич. м. р.

поживил е производна форма на поживя (мин. деят. св. прич. м. р.).