поживи

Речник на българския език

1. поживи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поживи е производна форма на поживя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поживи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поживи е производна форма на поживя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поживи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поживи е производна форма на поживя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поживи — повелително наклонение, ед. ч.

поживи е производна форма на поживя (повелително наклонение, ед. ч.).