поживели

Речник на българския език

1. поживели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поживели е производна форма на поживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поживели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поживели е производна форма на поживя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. поживели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поживели е производна форма на поживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поживели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поживели е производна форма на поживея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).