пожелало

Речник на българския език

1. пожелало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожелало е производна форма на пожелая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожелало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пожелало е производна форма на пожелая (мин. деят. св. прич. ср. р.).