пожарил е

Речник на българския език

1. пожарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожарил е е производна форма на пожаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пожарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пожарил е е производна форма на пожаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).