пожарило е

Речник на българския език

1. пожарило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожарило е е производна форма на пожаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожарило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожарило е е производна форма на пожаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).