пожарило

Речник на българския език

1. пожарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пожарило е производна форма на пожаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пожарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пожарило е производна форма на пожаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).