пожалил си

Речник на българския език

1. пожалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пожалил си е производна форма на пожаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пожалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пожалил си е производна форма на пожаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).