поемете

Речник на българския език

1. поемете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поемете е производна форма на поема (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поемете — повелително наклонение, мн. ч.

поемете е производна форма на поема (повелително наклонение, мн. ч.).