поемало

Речник на българския език

1. поемало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поемало е производна форма на поемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поемало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поемало е производна форма на поемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поемало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поемало е производна форма на поемам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поемало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поемало е производна форма на поемам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).