поевтиняло

Речник на българския език

1. поевтиняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поевтиняло е производна форма на поевтиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поевтиняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поевтиняло е производна форма на поевтиня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. поевтиняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поевтиняло е производна форма на поевтинея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поевтиняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поевтиняло е производна форма на поевтинея (мин. деят. св. прич. ср. р.).