поевтинели

Речник на българския език

1. поевтинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поевтинели е производна форма на поевтиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поевтинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поевтинели е производна форма на поевтиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. поевтинели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поевтинели е производна форма на поевтинея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. поевтинели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поевтинели е производна форма на поевтинея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).