поевропейчвало

Речник на българския език

1. поевропейчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поевропейчвало е производна форма на поевропейчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поевропейчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поевропейчвало е производна форма на поевропейчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поевропейчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поевропейчвало е производна форма на поевропейчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поевропейчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поевропейчвало е производна форма на поевропейчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).