подърдорило

Речник на българския език

1. подърдорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подърдорило е производна форма на подърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подърдорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подърдорило е производна форма на подърдоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).