подъвчете

Речник на българския език

1. подъвчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

подъвчете е производна форма на подъвча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. подъвчете — повелително наклонение, мн. ч.

подъвчете е производна форма на подъвча (повелително наклонение, мн. ч.).