подхвърчало

Речник на българския език

1. подхвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подхвърчало е производна форма на подхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подхвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подхвърчало е производна форма на подхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подхвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

подхвърчало е производна форма на подхвърчам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подхвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подхвърчало е производна форма на подхвърчам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).