подхвърчал

Речник на българския език

1. подхвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подхвърчал е производна форма на подхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подхвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подхвърчал е производна форма на подхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подхвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

подхвърчал е производна форма на подхвърчам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подхвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подхвърчал е производна форма на подхвърчам (мин. деят. несв. прич. м. р.).