подхвърлел

Речник на българския език

1. подхвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подхвърлел е производна форма на подхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подхвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подхвърлел е производна форма на подхвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).