подушила

Речник на българския език

1. подушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подушила е производна форма на подуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

подушила е производна форма на подуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).