подуши

Речник на българския език

1. подуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подуши е производна форма на подуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. подуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подуши е производна форма на подуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. подуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подуши е производна форма на подуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. подуши — повелително наклонение, ед. ч.

подуши е производна форма на подуша (повелително наклонение, ед. ч.).