подушвал

Речник на българския език

1. подушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подушвал е производна форма на подушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подушвал е производна форма на подушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

подушвал е производна форма на подушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подушвал е производна форма на подушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).