подучил

Речник на българския език

1. подучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подучил е производна форма на подуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подучил — мин. деят. св. прич. м. р.

подучил е производна форма на подуча (мин. деят. св. прич. м. р.).