подухал

Речник на българския език

1. подухал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подухал е производна форма на подухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подухал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подухал е производна форма на подухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подухал — мин. деят. св. прич. м. р.

подухал е производна форма на подухам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подухал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подухал е производна форма на подухам (мин. деят. несв. прич. м. р.).