подул съм

Речник на българския език

1. подул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подул съм е производна форма на подуя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. подул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

подул съм е производна форма на подуя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).