подули

Речник на българския език

1. подули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подули е производна форма на подуя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

подули е производна форма на подуя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).