подула

Речник на българския език

1. подула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подула е производна форма на подуя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подула — мин. деят. св. прич. ж. р.

подула е производна форма на подуя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).