подул

Речник на българския език

1. подул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подул е производна форма на подуя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подул — мин. деят. св. прич. м. р.

подул е производна форма на подуя се (мин. деят. св. прич. м. р.).