подуело

Речник на българския език

1. подуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подуело е производна форма на подуя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подуело е производна форма на подуя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).