подсучете

Речник на българския език

1. подсучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

подсучете е производна форма на подсуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. подсучете — повелително наклонение, мн. ч.

подсучете е производна форма на подсуча (повелително наклонение, мн. ч.).