подсоляло

Речник на българския език

1. подсоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подсоляло е производна форма на подсоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подсоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подсоляло е производна форма на подсоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).