подсмеело

Речник на българския език

1. подсмеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подсмеело е производна форма на подсмея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подсмеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подсмеело е производна форма на подсмея се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).