подсмеел

Речник на българския език

1. подсмеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подсмеел е производна форма на подсмея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подсмеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подсмеел е производна форма на подсмея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).