подсвирнел

Речник на българския език

1. подсвирнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подсвирнел е производна форма на подсвирна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подсвирнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

подсвирнел е производна форма на подсвирна (мин. деят. несв. прич. м. р.).