подремете

Речник на българския език

1. подремете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

подремете е производна форма на подремя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. подремете — повелително наклонение, мн. ч.

подремете е производна форма на подремя (повелително наклонение, мн. ч.).