подпътваха

Речник на българския език

1. подпътваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подпътваха е производна форма на подпътвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подпътваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

подпътваха е производна форма на подпътвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).