подпътвал

Речник на българския език

1. подпътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подпътвал е производна форма на подпътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подпътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подпътвал е производна форма на подпътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подпътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

подпътвал е производна форма на подпътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подпътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подпътвал е производна форма на подпътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).