подпържил

Речник на българския език

1. подпържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подпържил е производна форма на подпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подпържил — мин. деят. св. прич. м. р.

подпържил е производна форма на подпържа (мин. деят. св. прич. м. р.).