подправяло

Речник на българския език

1. подправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подправяло е производна форма на подправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подправяло е производна форма на подправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. подправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

подправяло е производна форма на подправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. подправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подправяло е производна форма на подправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).