подпираха

Речник на българския език

1. подпираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подпираха е производна форма на подпирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подпираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

подпираха е производна форма на подпирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).