подпирала

Речник на българския език

1. подпирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подпирала е производна форма на подпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. подпирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

подпирала е производна форма на подпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. подпирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

подпирала е производна форма на подпирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. подпирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

подпирала е производна форма на подпирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).