подпетило

Речник на българския език

1. подпетило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подпетило е производна форма на подпетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подпетило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подпетило е производна форма на подпетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).