подпетили

Речник на българския език

1. подпетили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подпетили е производна форма на подпетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подпетили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

подпетили е производна форма на подпетя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).