подпетил

Речник на българския език

1. подпетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подпетил е производна форма на подпетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подпетил — мин. деят. св. прич. м. р.

подпетил е производна форма на подпетя (мин. деят. св. прич. м. р.).