подпалил

Речник на българския език

1. подпалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подпалил е производна форма на подпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подпалил — мин. деят. св. прич. м. р.

подпалил е производна форма на подпаля (мин. деят. св. прич. м. р.).