подояло

Речник на българския език

1. подояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подояло е производна форма на подоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подояло е производна форма на подоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).