подочуло е

Речник на българския език

1. подочуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подочуло е е производна форма на подочуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подочуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подочуло е е производна форма на подочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).