подочуло
1.
подочуло —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
подочуло
е производна форма
на подочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
подочуло —
мин. деят. св. прич. ср. р.
подочуло
е производна форма
на подочуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).